Закаляването е важен метод при топлинна обработка на метали, който променя физичните и механичните свойства на материалите чрез бързо охлаждане. По време на процеса на охлаждане детайлът преминава през етапи като нагряване при висока температура, изолация и бързо охлаждане. Когато детайлът се охлажда бързо от висока температура, поради ограничаването на трансформацията на твърдата фаза, микроструктурата на детайла се променя, образувайки нови зърнести структури и разпределение на напрежението вътре.
След закаляването детайлът обикновено е в състояние на висока температура и все още не е напълно охладен до стайна температура. В този момент, поради значителната температурна разлика между повърхността на детайла и околната среда, детайлът ще продължи да пренася топлина от повърхността към вътрешността. Този процес на пренос на топлина може да доведе до локални температурни градиенти вътре в детайла, което означава, че температурата в различни позиции вътре в детайла не е еднаква.
Поради остатъчното напрежение и структурните промени, генерирани по време на процеса на охлаждане, здравината и твърдостта на детайла ще бъдат значително подобрени. Въпреки това, тези промени могат също да увеличат крехкостта на детайла и да доведат до някои вътрешни дефекти като пукнатини или деформация. Следователно е необходимо да се извърши темперираща обработка на детайла, за да се елиминира остатъчното напрежение и да се постигне необходимата производителност.
Закаляването е процесът на нагряване на детайла до определена температура и след това охлаждането му с цел подобряване на микроструктурата и свойствата, получени след закаляването. Температурата на темпериране обикновено е по-ниска от температурата на охлаждане и може да се избере подходяща температура на темпериране въз основа на характеристиките и изискванията на материала. Обикновено, колкото по-висока е температурата на темпериране, толкова по-ниска е твърдостта и здравината на детайла, докато здравината и пластичността се увеличават.
Въпреки това, ако детайлът не е охладен до стайна температура, т.е. все още е с висока температура, темперирането не е възможно. Това е така, защото закаляването изисква нагряване на детайла до определена температура и задържане за определен период от време, за да се постигне желаният ефект. Ако детайлът вече е при висока температура, процесът на нагряване и изолация няма да бъде възможен, което ще доведе до неизпълнение на очакванията за темпериращ ефект.
Ето защо, преди да се извърши темперираща обработка, е необходимо да се гарантира, че детайлът е напълно охладен до стайна температура или близка до стайна температура. Само по този начин може да се извърши ефективно темпериране, за да се регулира работата на детайла и да се елиминират дефектите и напреженията, генерирани по време на процеса на закаляване.
Накратко, ако закалената заготовка не се охлади до стайна температура, тя няма да може да бъде подложена на темпериране. Закаляването изисква нагряване на детайла до определена температура и поддържането й за определен период от време и ако детайлът вече е при по-висока температура, процесът на темпериране не може да бъде ефективно приложен. Ето защо е много важно да се гарантира, че детайлът е напълно охладен до стайна температура преди темпериране по време на процеса на термична обработка, за да се гарантира, че детайлът може да постигне необходимата производителност и качество.
Време на публикуване: 29 декември 2023 г
